Св. великомъченица Екатерина - 24 ноември

На 24 ноември православната църква почита паметта на Света великомъченица Екатерина. Св. Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.

Коя е св. великомъченица Екатерина?

Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан (ІV в.). Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина тайно изповядвала християнството и я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.

Св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина, където през VІ в. византийският император Юстиниян І основал Синайския манастир. Манастирът оцелял през вековете и съхранил безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и ръкописни книги.

След повече от два века подир смъртта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли тия св. мощи в храма на манастира.

В иконографията главен символ на св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно още като „колелото на Екатерина“.

Св. Екатерина в народните вярвания. Празнични ритуали

Според народните вярвания св. Екатерина е покровителка на майките. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. В народните песни се възпява добротата и красотата на св. Екатерина.

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се почита най-вече в Южна България.

В Пловдивско св. Екатерина се приема за закрилница на децата от Баба Шарка. Рано сутринта на празника майките замесват тесто с прясно налята вода и изпичат погача и кравайчета. Погачата, намазана с мед, раздават из махалата за здравето на децата, а кравайчетата хвърлят на покрива на къщата “за Баба Шарка” или ги окачат над вратата. Дават от обредната пита и на кучетата, за да не ги хване бяс.

В Средните Родопи светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия, сред българските преселници от Беломорието и в някои селища около Пирин светицата се почита за предпазване от мишки и затова денят й е познат като “Мишин празник”. Рано сутринта стопанките замазват с пръст огнището и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), като така символично “замазват” очите и устата на гризачите. През целия ден се спазва забрана за работа, не се похваща нищо, за да се предпазят дрехите и посевите от мишки .

Именници

На св. Екатерина празнуват Екатерина, Катерина, Катя, Тинка, Тина, Катина, Катрин.