Агентът нула

Един невзрачен човек, навършил шейсетте, седеше в софийска градинка. Такива нямат друга работа - жената го прати за кило домати, а той седне някъде да се препича на есенното слънце и да храни гълъбите.

Невзрачният човек хранеше гълъбите с угрижено лице, скрито зад тъмни очила. Иначе лицето бе добре познато. Дълги години бе шествало по екраните на световните кина, по ефирите на телевизиите и по обложките на дивидитата. Три цифри - две нули и седмица бяха кодовото название на това лице.

Агент 007, небеизвестният Джеймс Бонд, бе дошъл в София, но не със специална мисия, а за лична среща. Негов дългогодишен противник на тихия фронт, българският разузнавач Алексей, бе се съгласил да се срещнат.

- Бонд. Самият Джеймс Бонд! - каза един мъжествен глас и як мъж седна до него. - Как я караш?

- Зле съм, Алексей! - отвърна Бонд и започна с оплакванията. С края на Студената война кариерата му на разузнавач бе тръгнала надолу. Първо спряха да му възлагат отг о в о р н и мисии, после го преместиха в деловодството, а накрая го пенсионираха.

- Останал съм на една пенсия, Алексей! - каза бившият нуланула- седем, превърнат от обстоятелствата в пълна нула. - А ти, разбирам, си забогатял...

- Ами - скромно смънка българинът. - Изкарах някой милион, но съм далеч от Абрамович и Бил Гейтс...

Англичанинът въздъхна. После сподели, че в Обединеното кралство са забравили заслугите му. Наложило се дори да продаде автомобила си на безценица. Оня безценен "Остин Мартин", с който разкарваше дългокраки красавици във филмите.

- Това ми остана! - извади от джоба си своя прословут часовник, в който имаше монтирана кинокамера, миниатюрен предавател и малокалибрен пистолет. - Продавам го...

Българският разузнавач с кодово название Алексей огледа красивата вещ, но отказа да я купи.

- Ходих при консерваторите, после при лейбъристите! - продължи Бонд да разказва нерадостната си съдба. - Нито едните ме искат, нито другите... Тогава чух за вашата ДАНС... Заплатите били огромни и по цял ден си клатите краката. Що не ме вземете при вас?

Алексей го слушаше разсеяно и мислеше колко мъка има по тоя свят.

- Или ме препоръчай на Цвятко! - помоли англичанинът. - В неговата партия ценят агентите, разузнавачите, даже обикновените доносници...

- Няма да те огрее! - каза Алексей. - Имат си достатъчно. Даже повече...

В кариерата си Бонд много пъти бе стигал до ситуации без изход, но винаги се бе измъквал. Сега разбра, че няма измъкване...

- Остава ми да се гръмна! - рече той и тръгна да се гръмне на безлюдно място.

- Чакай! - спря го властният глас на Алексей. - Все пак бяхме колеги... Давай часовника!

Срещу ювелирната вещ той подаде пачка на англичанина.

- Вземи! Купи си къща в някое наше село... С английската пенсия тук ще си живееш като консул Петко Сертов в Солун!

М. ВЕШИМ