Св. архангел Михаил - 8 ноември

На 8 ноември българската православна църква чества празника Събор на св. архангел Михаил. Празникът е наричан от българите още „Хрангеловден”, „Архангеловден”, „Свети Рангел”, „Араламбо” и е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква.

Кой е св. архангел Михаил?

Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели - наричаме ги архангели. Първият е св. архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака - неслучайно за него казват, че е най-силният ангел!

Ангелите са пазителите на човешкия род, и всеки човек получава с раждането си един ангел - хранител, който го предпазва от грях и подтиква към добро. В тяхната йерархия има девет ангелски чина, разпределени в три последователни степени – горна, средна и долна. В първата степен властват шестокрилите серафими, следват херувимите, силите, властите и началата. Предводител на всички и небесен пълководец е вестителят св. Михаил. Самото име на св. архангел Михаил съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога".

Св. архангел Михаил в народните вярвания

Според народния култ при подялбата на света между „братята светци юнаци” Господ поверил на св. Архангел душите на мъртвите. Според традиционната народна вяра архангел Михаил е най-справедлив сред своите събратя-светци, защото “не пропуска нито богати, нито бедни”, когато удари часът на всеки. Архангел Михаил примамвал душата със златна ябълка и с нож или сабя я изваждал от тялото на умиращия. Затова народът нарича светеца още „вадидушник”, „душевадник”. Той отвеждал душата в отвъдното, където заедно със св. Петър я отправяли в райската градина или я наказвали с вечни мъки в казана в пъкъла в зависимост от това дали душата е праведна или греховна. Затова в иконографията светецът се изобразява най-често с везни в ръце да измерва греховете на хората или с окървавен нож, с който е извадил душата от тялото на умиращия.

Макар името на св. Рангел да е свързано със смъртта, легендите го свързват със справедливостта и живота. Говори се, че той съсякъл чумата, защото пречела хората да се размножават. Той, според вярването, не можел да понася жалбите и оплакванията на осиротелите. Затова, според народа, той бил глух. Според много приказки и религиозно-етични легенди той отказал да вземе душата на една болна майка с малки деца, защото децата щели да осиротеят и боледуват; отказал също да отнеме душата и на единствената рожба на една майка; отложил умирачката и на своя кумец и др. На тази негова човешка слабост Господ отговаря на приказките обикновено с притчи, с които доказва, че Бог има грижата за всяко същество на света и че свети Архангел не бива да изменя по своя воля божите наредби.

На много места в България казват, че с Архангеловден „свършват празниците на старата година”. Времето за честване на празника се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност.

В някои райони на страната с Архангеловден започва цикълът на „Вълчите празници”, които се тачат, за да бъдат предпазени хората и стоката им от вълци.

Архангелова задушница

В съботата преди Архангелов ден е голяма (мъжка, Арангелова) задушница. Понеже на този ден обикновено се почита паметта на падналите за свободата на България войни, тази задушница се нарича още и Мъжка Задушница.

Архангеловата задушница, която предхожда големия празник на Свети Архангел Михаил, намира своето основание в християнската догматика за възкресението на мъртвите. Оттам идва и почитта към умрелите, която ние като християни отдаваме при всеки помен и на задушниците през годината.

Масово се посещават гробищата, палят се свещи на гроба на починалите, за да не угасва паметта за тях у живите. Жените преливат с вино и вода гробовете на близките си покойници , като така “задоволяват” нуждите на мъртвия от храна и вино на “оня свят”. Раздават хляб и коливо (варено жито) за „Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. На гробищата се носят и раздават още плодове, печена или варена кокошка, обредни хлябове. Всички сядат около поменалната трапеза, на която се поставят седем ястия, любими на починалия, като оставят празно място за душата му. Вярва се, че ако над трапезата зажужи мушица или прелети пеперуда, това е душата на покойника.

Народни ритуали

На Архангеловден се коли курбан в чест на светеца, покровител на мъртвите. Жертвата е мъжко животно – овен или шиле – или застаряла овца щърбица, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.

Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Пластичната украса на хлябовете е близка до тази за помен или погребение.

Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.

Хлябът се разчупва на кръст високо над главите от най-възрастния мъж, който го полива с вино и моли благослов от светците – Архангел Михаил, св. Никола и всички останали – за плодородие на пшеницата и житото през годината.

Именници

На Архангелов ден празнувах хората с имена Ангел, Ангелина, Архангел, Мила, Михаил, Михо, Михаела, Рангел, Райна, Райко.