Бъдещето е наше, само ако го пожелаем

Раждането на Българското училище в Сан Диего. Заченали го на кафе и вита баница. Закърмили го с мисълта "Езикът е ключ към Света!"

Имало едно време … казвали наши емигранти в Сан Диего дълго време … Няма време … отговорили пак наши емигранти, пак там, за кратко време. Така си бъбрили, тропкали по масата, пийвали си кафенцето и си сдъвквали поредното парченце от вкусната домашна баница на Ели. И изведнъж чудото станало - разбрали, че верно няма време. За какво? За език, става въпрос за нашият роден мил български. И то не точно за него, а и само за него. Така не се знае кой точно "дръпнал шнура", но в затъмнението се родило прозрението. Ще правим школо! Ако щете даскало, та чак училище. Така рекли, па допълнили по-така защото. Защото сме българи, искаме или не искаме, родени и израсли в България, там сме учили, обичали, мразили, мечтали….. Но се оказахме тук в Сан Диего - един прекрасен град, всеки по негово си желание или причина или просто за да опита нещо ново, интересно и различно.

Кои бяха ентусиастите?

С Нина Якова, Станимира Ненкова и Петър Вутов на чашка кафе и баничка със сиренце разговаря Евгени Веселинов.

Евгени Веселинов: Как го заченахте това пусто даскало?

Нина: Много спонтанно. Бяхме на поредното нашенско гости, пийвахме си кафенце и хапвахме домашна баница.

Говорехме си за времето, което тече доста бързо. За пропуснатите неща тук. И вечната тема България- такава, каквато е в спомените ни, мислите ни и мечтите ни. С тревогата и радостта за близките и нашето желание децата ни да не я забравят. И нормално се заговори и за училище, за срещи с българи. Да събираме хората, децата.

Така започна цялата работа - на маса , но без вино и ракия! Като сега – баница и кафе.

Е. В: Не е ли лудост на американчета, защото на повечето децата са тук родени, да предаваш български език, който се говори само от 10 милиона по света?

Станимира: Ние вярваме, че езикът може да обедини хората в една общност и преобрази живота им. С тази идея създадохме българско училище в Америка, в една държава, която е символ на хармоничното единство между множество култури и етноси. Едно българско училище по естествен начин се вписва в това многообразие със стремежа си да съхрани и запази живи връзките с родината. Нашите деца са хората, които ще се обогатят от това многообразие, от възможността да четат, пишат и говорят на два езика-английски и български, от възможността да вземат най-доброто от двете култури и да го използват в духовното си самоусъвършенстване. Идеята ни е скромна - да оцелee езикът на нашите бащи. Ако заедно с това успeeм да дадем на децата си едно от най-ценните човешки умения - да изразяват себе си чрез словото и да запазят жива връзката между поколенията, целта ни ще e постигната.

Е. В: Нека мъжът да каже две думи. Пепи, как точно „звънна камбаната”?

Петър Вутов: Началото бе сложено с едно писмо в интернет, в което бе направено съобщение към всички българи в Сан Диего, които биха желали децата им да учат български език. Казахме им каква е основната цел на училището. Предложихме база, квалифицирани учители и хора, които са съгласни да помагат за осъществяването на тази идея. Определихме срокът на обучение, възрастта на децата и цената.

Е. В: Какво трябва за едно училише? Кой всъщност го „захрани”?

Хора които искат да го има. Родители, учители и хора готови да работят за идеята. Да се надяваме децата да са тези, които след време ще осъзнаят, че е било добре , че са получили едно богатство, което няма стойност -един език и една култура, чиито наследници са. Всъщност българите в Сан Диего създадоха училището. Без помощта - финансова и морална на тези, които подкрепиха идеята и я подкрепят, училище нямаше да има, то нямаше да съществува поне в този вид.

Е. В: Какъв е официалният формат на формированието? Как и кога „кръстихте българското бебе с най-много родители” в Сан Диего?

За да има юридическа и финансова основа според законите в USA, за да поддържа дейността на училището, наред с това да прави реални срещите с хора на изкуството, културата, бе регистрирана Фондация за Образование и Култура Васил Левски. Името беше дадено на първия БГ празник, който отпразнувахме в училището. Беше на пикника по случай 3 март 2007 година след първото празненство в БГ училище. Имаше и други предложения за имена, на Светци, но избрахме независимо. Не си спомням кой предложи името на Левски, но гласувахме и то бе наречено единодушно Васил Левски. Сега си мисля, че нищо не е случайно. "Дързост и постоянство" от всички.

Е.В: Кои са даскалите?

През трите години с голяма страст и професионализъм преподават учителките Станимира Ненкова и Ирина Томова, Розалина Христова, Дора Ямболииска, а когато се налагаше - и Албена Калчева, Славицa Стаменова, Катя Сярова и Ирина Вутова.

Е. В: Какъв е резултатът от тези три години?

Децата напреднаха с буквите и знанията. Малките започнаха да четат думи и изречения, да пишат съчинения. Да пишат. За това кратко време, което отделяме за българския език тук, те напреднаха неимоверно много. Но най-много сме благодарни на родителите за тяхното постоянство.

Е. В: Българчета, какво искате пък вие сега! Предполагам не сте спрели до там с детските веселби?

Имаше и уроци на открито - истории за водорасли , но пак на български. Розалина (учителката) е биолог по образование. Празнувахме Хелоин, Коледа с наша коледна трапеза. Имаше и не само на маса. Например срещата в училишето с един прекрасен човек дядо Ангел Козарев. Лекар по образование с богата култура. Неговият разказ за Българските традиции и истории от родният му край на един красив и живописен Български език е незабравим. Децата дариха книги за болни дечица в "Children's Hospital"в Сан Диего.

В: Как се оправяте с финасите?

Непрекъснато търсим хора, които могат да ни дарят с каквото могат - средства, опит, талант, работа, желания и стремежи, за да можем да се радваме само и единствено на хубавото в този живот. През последната година освен училището, което продължи да работи, Фондацията спомогна да се осъществят интерсни срещи.Празненството за 3 март 2008, където гостуващите изпълнители дариха таланта си в помощ на училището. Среща с автора на книгата "18%сиво" Захари Карабашлиев . Започна работа Литературен клуб. Опитваме и с мероприятия. Прожекция на филма на Пламен Петков "Освободителите на България". Концерт на феномена Теодоси Спасов. Беше страхотно. Та така, всичко е за да ни е хубаво, да не забравяме България, да усещаме дъха й и запазим душите си.

Е. В: Накъде в бъдещето?

Бъдещето го искаме, но в нашия случаи то зависи и от това, дали и другите хора го желаят такова, каквото ние го виждаме. За нашите деца, за нас самите и всеки българин тук в САЩ.

Е. В. Благодаря на всички вас! Здраве и късмет на вас и дечицата! Къде хората да получат повече информация?

Евгени, знаеш ли, че ти си от първата медия, която пожела да разговаря с нас. Прави ти чест! Много харесваме твоите материали и сме изключително благодарни, че си тук, и че те има. Знаем какво правиш и ти в Ел Ей. Бяхме на шествието за сестрите в Либия, което прави! Ами какво повече от това?! Няма значение - и когато може. За пари, за без пари, просто ей така, както дойде, както може. Най-лесно информация за нас може да се намери в интернет: Училище за Български Език и Култура към Фондация за Образование и Култура Васил Левски; "Vasil Levski" Educational and Cultural Foundation

BulgariCA, Евгени Веселинов

15.05.2009