45 години срещу рака! При проф. д-р Константин Христов в Чикаго

Медицинският център на University of Illinois at Chicago /UIC/ е разположен в приятна паркова обстановка. В неговите аудитории се обучават хиляди студенти от цял свят. Петдесетина от тях са от България. В научните звена на Центъра, които имат световен авторитет, се осъществява изключително активна изследователска дейност.

В една от тези сгради, с размерите на презокеански кораб, се помещават лабораториите на катедрите по медицина, хирургия, онкология, детски болести, урология. Основна задача пред тях са фундаментални проучвания и внедряване на направените открития в клиничната практика.

Запътили сме се към една от тези лаборатории. Тя е на виден наш сънародник.
Konstantin Christov, MD, PhD, DSC, Associate Professor of Oncology and Pathology, член на Онкологичния център към Университета и на Department of Surgical Oncology. Известен е с дългогодишните си изследвания и достижения в борбата с рака.

проф. д-р Константин Христов - от София, през Фрайбург и Хайделберг, до Сан Франциско – Бъркли и неговата лаборатория в University of Illinois at Chicago

„В Бъркли имаше 11 Нобелови лауреати...”

След няколко загубвания из Медицинския кампус на Илинойския университет в Чикаго, видяхме спасително-високата му фигура и разбрахме, че лошото е зад нас. Д-р Христов предвидливо ни очакваше пред сградата. Посрещна ни усмихнат и в много добро настроение. Току-що бе получил очаквания грант от 600 000 долара за продължение на изследванията си върху рака на млечната жлеза и по-конкретно – върху онази форма, която е негативна по отношение на естрогенния рецептор и трудно се лекува.

След минути бяхме и в самата тази лаборатория, дето дори и по време на финансова криза, когато всякъде стягат коланите, продължава добре да си върши своята работа с добро финансиране и сигурно бъдеще.

Наскоро стават 45 години откакто проф. Христов започва своята научна дейност в областта на рака. 22 години работи в Онкологичния център, София, Дървеница. 3 години е стипендиант на Европейската агенция за ракови изследвания – Лион, Франция и на Хумболтовата фондация. Работи в Онкологичните лаборатории на Университета Фрайбург, Германия и в Немския раков център – Хайделберг. Последните 20 години е в САЩ. В Сан Франциско, Бъркли, където гъмжи от нобелови лауреати и Чикаго, където нивото на научните изследвания също е високо, а успехите - впечатляващи.

Неговите странствувания из научните лаборатории по света започват през 1971, когато печели конкурс и стипендия от Европейската агенция за борба с рака и заминава да работи в Университета във Фрайбург, а след това и в Немския раков център в Хайделберг. Завръща се в България и работи 15 години в Онкологичния център – София, Дървеница. През 1989 г. печели конкурса на Международната агенция за борба с рака в Женева и това му позволява да дойде в едно от най-добрите места за проучване и борба с рака - в Калифорнийския университет, Сан Франциско.

- Това е времето – казва проф. Христов, - когато в България падна от власт Тодор Живков, в Сан Франциско стана земетресението, а професорите Bishop и Varmes, които работеха един етаж над моята лаборатория, спечелиxа Нобеловата награда за изследванията си на онкогените. Когато стипендията ми в Сан Франциско приключи бях поканен в лабораторията за ракови изследвания към Калифорнийския университет - Бъркли, където работих 3 години. По това време в Бъркли имаше 11 Нобелови лауреати, които обикновено изнасяха лекции по веднаж годишно. За мен беше голямо удоволствие да се запознавам със същината на такива проблеми, като промените в раковите клетки на молекулярно ниво и как в действителност изглеждат границите между отделните медицински дисциплини.

- Проф. Христов, помислихте ли добре преди да изоставите Бъркли и всичко това, за което ни разказвате, и да дойдете в студеното и ветровито Чикаго?

- Премислих. И още как... Но отговорът на този въпрос е много прост. В Университета Бъркли, който е един от десетте най-добри в САЩ, за всяко място за Асистент Професор се състезават по 100 и повече кандидати. При това - не малко специалисти от лаборатории на нобелови лауреати или членове на Академията на САЩ. Така, че да се спечели там конкурс от българин, който идва в САЩ на 50-годишна възраст е почти невъзможно.

Проф. д-р Христов е завършил през 1963 г. Медицинската академия в София. Има двегодишна лекарска практика в селaта Тошевци и Грамада – Видинско. След това печели конкурс за аспирант в Онкологичния център в София, където защитава Кандидатска, след това и Докторска дисертация. Той е един от най-младите доктори на медицинските науки в България. Дължи много на тригодишната си специализация и научна дейност в Хайделберг и Фрайбург, където публикува серия проучвания върху рака на щитовидната жлеза.

Благодарение на тези проучвания Фондацията Хумболт му оборудва лаборатория в Софийския онкологичен център, където продължава своята работа върху количествените промени в раковите клетки, които ги отличават от нормалните клетки. Тази лаборатория отваря врати на няколко аспиранти и хабилитирани лица от Медицинската Академия в София и Медицинския Факултет в Пловдив, които защитават кандидатски и докторски дисертации и сега са водещи специалисти в областта на рака в България.

Лабораторията на проф. Христов - $ 3 000 000 грантове

В началото на 1994 г. нашият събеседник печели конкурс и става Assistant Professor, а след 5 години и Associate Professor към Онкологичния център и Клиниката по онкологична хирургия към Илинойския университет в Чикаго, където работи вече 16 години. Стените на лабораторията му се оказаха скрити от рафтове, като в отрупана с книги библиотека. Но вместо книги там имаше хиляди малки контейнери. В тях бяха затворени милиони, може би милиарди, ракови клетки, изолирани от различни видове тумори. Тук те биват третирани с различни противотуморни агенти за да се установи към кои от тях са най-чувствителни. Това определя по-нататък как да се индивидуализира /персонализира/ лечението при всеки отделен случай на раково заболяване.

- Бъдещето на раковото лечение през следващите 50 – 100 години се състои именно в това – казва проф. Христов. – За съжаление, раковите клетки са като политиците – те винаги намират начин да оцелеят като стават резистентни към противотуморните лекарства, а политиците пък правят нова партия. Големите инвестиции в борбата с рака са насочени към създаване на нови лечебни средства, които не увреждат нормалната клетка, но селективно унищожават туморните клетки, това е така наречената „таргетна терапия” при лечението на рака, при която се атакуват специфични молекули в раковите клетки.

Почти всеки Божи ден нашият събеседник и неговите асистенти са сред тази опасна компания за да ги наблюдават как растат и как лечението се справя с тях.

Д-р Христов побърза да ни успокои, че те не са страшни в случая, тъй като не съществуват специфичните условия за техния растеж. В лабораторията му няма никаква угроза за него и сътрудниците му. Раковите клетки не били като някои набедени напоследък грипни вируси, които мернат ли човек – гонят го, за да го захапят! Заразата не се предава нито от допир, нито от поглед. Отдъхнахме си!

После, естествено, се поинтересувахме като как така може да се получат 600 000 долара.

- В най-добрите университети на САЩ – каза проф. Христов, - е трудно да се успее ако изследователят няма грантове /финансиране/ извън бюджета на учебното заведение. Такова финансиране се осъществява от държавни или частни фондации. С грантовете се покриват заплатите на участниците в проучването, на самия изследовател, който трябва да бъде хабилитирано лице, както и на лаборантите и техническия персонал. През последните години стана много трудно да се получават грантове за научни изследвания от Националния раков институт (National Cancer Institute/ и от частни фондации. Процентът на финансираните грантове е в рамките на 5 – 15%. Това прави конкуренцията невероятно висока и шансът за получаване на субсидия е твърде малък. Важното в случая е финансирането да е за проекти в области от последните постижения на науката. Да откриват нови насоки за бъдеща изследователска дейност, както и за клинично приложение на получените резултати.

Всеки грант се оценява от трима рецензенти, чиито имена са неизвестни. При нас ученият има право да разполага със средствата съгласно финансовия план, който се одобрява от Клиниката и Университета. Той не може да назначава свои роднини и близки поради конфликт на интереси. Не е както в България, където хората в съответните кръгове се познават и понякога си „помагат”.

И сред днешните изследователи и научни работници в САЩ и по света още има романтизъм. Не сме докрай подвластни на парите, въпреки че без тях нищо не можем да направим. В практическата медицина колегите получават 30 – 40 процента повече възнаграждение за труда си. Но малцина от нас биха сменили своята работа заради тези пари. И аз, като повечето колеги, не съм бизнес-човек. Манията за богатство никога не е била в основата на моята дейност, за радост – така е и при моите деца. И това, което специално ние правим в онкологията, в никакъв случай не е само за американците или българите, за избрани хора и нации, a за всички страдащи от рак или са с повишен риск да заболеят от него.

Грантовете, които е получил проф. Христов в последните 10 години за своите изследвания са над 3 милиона долара, като само за последните 6 месеца - $750 000. Те са свързани с експерименталната терапия на рака и с откриване на нови биомаркери за чувствителността на раковите клетки към лечение.

- В момента в моята лаборатория се работи по 2 проекта - казва д-р Христов. -
Първият е изясняване ролята на открития в лабораторията ми нов ген RARb (5) при рака на гърдата. /Интересуващите се могат да прочетат: GenBank: AC133141.2 ; Cancer Res. 2004,64 :8911; Oncogene, 2005, 24 :1296/. Вторият – откриване на молекулярни маркери, показващи ефективността на лечението.

Кина БЪГОВСКА
Климент ВЕЛИЧКОВ

в. „България Сега”