По стъпките на българската независимост – Борби и дипломация

ВЕК ОТ ПРИЗНАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ

1909-2009

На 6 април 1909 г. българската държава е призната официално за суверенна държава

НАЧАЛОТО

Първите дипломатически опити за обявяване на Независимостта на България датират още от 1897 г. Но едва 10 години по-късно, по време на Хагската мирна конференция, когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че е крайно време унизителните клаузи на Берлинския договор (от 1878) да бъдат премахнати.

В началото на ХХ век княз Фердинанд, сменящите се правителства, както и цялото общество очакват благоприятна политическа ситуация за обявяването на Независимостта. Назначеното през януари 1908 г. правителство на Александър Малинов обявява, че постигането на национален суверенитет е първостепенна външнополитическа задача за страната ни.

ПРЕВРАТЪТ НА МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И БАЛКАНСКАТА КРИЗА

Скоро усложнената обстановка в Османската империя активизира българската дипломация. Благоприятен конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 г. с избухването на Младотурската революция - практически това означава нарушаване на официалното статукво на Балканите и поставя началото на Балканската криза от 1908-1909 г.

В стратегически план България губи от Младотурската революция, прокламираща т. нар. Хюриет - равноправие на всички народности в Османската империя, независимо от етническата и религиозната им принадлежност. По тази причина превратът е посрещнат с голяма радост и надежда от българското население в Македония и Одринско. Самата ВМОРО (Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация) се поддава на тези обещания и излиза от нелегалност. Нещо повече, някои от изтъкнатите дейци на организацията, като Яне Сандански, участват лично в борбата на младотурците срещу опитите на султана да възстанови предишната си неограничена власт.

30 ГОДИНИ НА ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗЧАКВАНЕ

На практика обаче Младотурската революция слага край на реформите в Македония. Правителството на Кемал паша обявява, че според новоприетата конституция всички поданици на империята са османлии - без значение от националност и религия, те имат равни права и задължения.

Това създава опасения у българското правителство, че вече няма да може да упражнява онова влияние в Македония и Беломорска Тракия, което има допреди провъзгласяването на Хюриета. Превратът на младотурците се превръща в реален повод за обявяването на българската Независимост с цел по-голяма свобода на действие за българската държава в османските територии, населени с хиляди наши сънародници.

Към благоприятните политически обстоятелства се добавя и дипломатическият скандал с българския представител в Цариград Иван Стефанов Гешов, който на 30 август 1908 г. не е поканен на ежегодния прием по случай рождения ден на султана.

Избухналата на 5 септември стачка на служителите в компанията на Източните железници допълнително нагнетява обстановката. В България компанията обслужва линиите Свиленград - Белово и Симеоновград - Нова Загора - Ямбол. Ден по-късно линиите са поети от български персонал, а на 9 септември по нареждане на правителството на Малинов линията е окупирана от войскови части и обявена за българска собственост. Тук, освен правата на Турция, са засегнати и интересите на германски и австрийски банки, чиято собственост всъщност са железниците.

Особено активна роля за обявяването на Независимостта изиграва правителството на Демократическата партия. След преврата в Турция Александър Малинов започва да убеждава княз Фердинанд, че е настъпил удобният момент. Князът и българската дипломация предприемат предпазливи сондажи, за да разберат каква би била реакцията от подобен акт в Санкт Петербург, Лондон, Париж и Виена. Става ясно, че има условия и възможности за благоприятни за България промени на статуквото на Балканите, поддържано цели 30 години от Австро-Унгария и Русия.

РЕШЕНИЕТО

На 10 септември 1908 г. в Будапеща, по време на 60-годишния юбилей на император Франц Йосиф, българският княз е приет за първи път с почести като независим владетел. Той провежда тайни разговори с външния министър на Австро-Унгария барон Ерентал. Въпреки че не подписват никакъв документ, двете страни се договарят за бъдещи действия за двустранно нарушаване на Берлинския договор.

Така Фердинанд І и българското правителство взимат окончателното решение за провъзгласяване на Независимостта на 22 септември 1908 г. На следващия ден Австро-Унгария, съгласно договореността с България, анексира Босна и Херцеговина, а на 24 септември Гърция присъединява остров Крит.

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ИНТЕРЕСИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

Всъщност Австро-Унгария в случая поема главния удар, защото подписът на неин представител стои под Берлинския договор, или Хабсбургската монархия е страна по договора и като го нарушава с анексията на Босна и Херцеговина, създава международен прецедент. Статуквото, утвърдено през 1878 г., е непоправимо нарушено и въпреки формалния протест на Турция, никой в Европа не е готов за война. Така усилията се насочват към дипломатическо уреждане на напрежението, в това число към признаване на българския суверенитет.

Фактически обявяването на Независимостта се оказва много по-лесно като политически акт, отколкото неговото признаване. Предстоят 7 месеца на сложни дипломатически преговори, на политически и финансови комбинации, в които правителството на Малинов и лично Фердинанд І проявяват забележителен усет и гъвкавост.

От една страна, Русия има сериозни подозрения, че поради роднинските си връзки българският княз е твърд съюзник на Австро-Унгария и обслужва нейните интереси в Европа. От друга страна, самият Фердинанд нееднократно признава, че във външната политика му се налага да лавира внимателно между двете Велики сили с най-голяма заинтересованост в балканските дела - Русия и Австро-Унгария, като винаги търси изгодата на България някъде между техните противоречия и стратегически интереси.

Така е и в случая с признаването на Независимостта - княз Фердинанд успява да започне дипломатическата "игра" с подкрепата на Австро-Унгария и да я завърши със съдействието на Русия.

22 СЕПТЕМВРИ 1908 - ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Още на 22 септември 1908 г. Фердинанд телеграфира на султан Абдулхамид ІІ, като го уведомява за извършения акт на провъзгласяване на Независимостта. С официална нота до Великите сили също са известени за обявения суверенитет. Събитието е последвано от очаквана негативна реакция в Цариград и европейските столици. България е заплашена с търговска война, митнически затруднения, икономически санкции и дори с въоръжена намеса. На заплахите с война от страна на Турция, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на спора.

Русия принципно е за обявяването на Независимостта на България, но е против актът да съвпадне с анексията на Босна и Херцеговина. Император Николай ІІ предлага с негова помощ Независимостта да бъде обявена на 19 февруари 1909 - датата на подписването на Сан Стефанския договор (по стар стил).

Правителството на Малинов обаче преценява, че дотогава международните обстоятелства може да се променят твърде много и избързва с обявяването на 22 септември 1908 г.

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА - КОНФЛИКТИ И ИНТЕРЕСИ

Веднага след провъзгласяването на Независимостта руският външен министър Изволски заявява пред нашия дипломатически агент в Санкт Петербург Димитър Цоков, че България е попаднала "в капана на Австрия" и затова Русия оттегля подкрепата си от българската кауза. Австро-унгарският външен министър Ерентал пък поставя въпроса за отнетите от Източните железници жп линии. Така в един момент България се оказва без подкрепата и на Австро-Унгария (заради конфискуването на железниците), и на Русия (заради своеволното решение за по-ранно провъзгласяване на Независимостта).

По това време Европа е вече разделена на два лагера (Антантата и Централните сили). Между двете страни има противоречия по отношение на Бълканската криза, но в едно са единодушни - България трябва да уреди финансовите въпроси, произтичащи от обявявенето на суверенитета.

РОЛЯТА НА РУСИЯ

В хода на започналите през есента на 1908 г. мъчителни преговори, разногласията между България и Турция изглеждат непреодолими. В крайна сметка Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, се заема да посредничи в преговорите. С нейна помощ е постигнато споразумение по възникналите финансови проблеми.

Русия се съгласява да опрости дълга на Турция, останал още от Руско-турската освободителна война (1877-1878), в замяна на което Високата порта се отказва от исканото от България обезщетение и фактически признава Независимостта й.

ПРИЗНАВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА

В крайна сметка на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и турският външен министър Рифат паша подписват историческия Българо-турски протокол, с който България де юре се превръща в суверенна държава, изцяло освободена от попечителството на Турция. Протоколът е ратифициран оконачателно месец по-късно - на 6 май, от двете договорни страни.

Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на отделно споразумение, според което българската страна се задължава да изплати на Русия 82 млн. лева в продължение на 75 години. На практика България никога не изплаща тази сума. След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. новата власт се отказва от всички споразумения, сключени от предишното имперско управление и с това на практика опрощава българския дълг.

През април 1909 г. Независимостта на България е призната последователно от Русия, Англия, Франция и Италия, от балканските страни Сърбия, Черна гора и Румъния, както и от Германия и Австро-Унгария.

На 6 май 1909 г. турският парламент ратифицира Българо-турския протокол. Така след 7-месечни дипломатически усилия България най-сетне получава дългоочаквания статут на равноправен член в международната общност на независимите държави.

Dimitre Hristov

APRA PN

30.05.2009